четвъртък, 31 януари 2013 г.

Маями, март 2004 г.

Тази вечер намерих записки, които 9 години не бях виждала. Хвърчащи ненадеждни листчета, които вероятно ще изчезнат за още 99 години, ако сега не ги архивирам тук. Това е разказ за слънчев миг от моето минало от място, на което някой ден ще се върна :)



"Океанът днес е божествено спокоен. Не духа вятър и палмите не се превиват до земята. Това вчера ме уплаши, защото от прозореца на хотела приличаше на ураган, а се оказа обикновен океански "бриз".
Събрах мидички и странни образувания, които вероятно са откъснати от някой коралов риф. Ще си ги занеса в България и ще ги подарявам като сувенир от Маями.
Ще разказвам много за този град, ще разказвам разпалено!
Тук е красиво! Във всяка една посока, на всеки метър. И за това са се погрижили хората.
Първият ден бях като в сън. За да не се шокира, мозъкът ми си беше създал схемата, че не е много по-различно от у нас. Днес е третият ден и вече осъзнавам, наспала се, колко е различно и защо споменаването на Маями не изисква допълнение и обяснение.
Хората са спокойни. Шофират бързо, но това не ги изнервя. В автобусите шофьорите обясняват бавно, докато се уверят, че си разбрал. Чак тогава затварят вратите, за да потеглят.
Хотелите са изискани и пълни с удобства. Американците са си опростили живота и това им помага да се концентрират върху важните неща.
Един мит се разпадна в Маями - те не са дебели! Има всякакви - невероятно красиви жени с изваяни тела и внимателно подбрани дрехи, обувки, прическа, слънчеви очила. Младите хора са освободени и весели, пушат много трева, държат се добре един с друг - както с приятелите, така и с непознатите.
......... напече силно, отивам да се топна в океана... brb
Страшно красива мида си намерих! Иха! Ще си я оставя за мен.
Вчера ме питаха дали съм германка или рускиня. Казаха ми, че говоря добре английски (хаха, каза го англичанин, а те са любезни).
Един американец, на когото направих място в автобуса, ми благодари 45 минути и каза да поздравя родителите си, за това, че са ме направили такава. Както и моя lucky boyfriend... Разказа, че влак е ударил колата му в Германия, бил е 5 месеца в кома и сега е сглобен, за да живее. Разпита ме откъде идвам, кой е "главният" град на България. След което каза, че съм прекрасен представител на страната си, а AMERICA SUCKS. Вярно, че не видях друг да остъпва място в автобусите, явно е атракция.

Yeah! В небето има цепелин. Много яко! Не ми се става от плажа, но ще трябва да ходя на конференцията. А и доста напече. Ще изгоря безобразно.
Разбрах, че в България е студ. Как ми се иска Мише да се топли до мен сега.
Anyway! Няма да правя обобщения, но не мисля, че бих емигрирала в USA. Много е друго. Не ги усещам! Приятно е, но най-хубаво си е вкъщи.
Дано да имаме шанса да пътуваме по-често!"