Стресът при отглеждане на близнаци

К У Р С О В А    Р А Б О Т А

Тема: Стресът при отглеждане на близнаци

Изготвил: Катерина Чонова

Магистърска програма:

Училищна психология

1. Увод

При многобройните ни срещи с родители на близнаци често се случва да се чуят фрази като “Понякога просто не издържам и започвам да крещя” или “Викнах на детето по-силно, отколкото исках” или “За първи път в живота си съвсем реално се замислих да скоча през терасата”. Всички тези признания придружени с множество самообвинения “Аз съм ужасна майка” или “Дали съседите няма да извикат агенцията за закрила на детето?” Коментари като тези, дори и с известна доза чувство за хумор, са сигнали за наличие на високи нива на стрес при родителите на близнаци. Най-често майките са тези, които страдат от общи прояви на стреса. Тежките грижи и двойните изисквания правят родителите особено податливи на стрес. Но специалистите твърдят, че има мерки, които могат да помогнат за намаляване на емоционалните и физически щети от двойната грижа .

Физическо, ментално и емоционално напрежение или деформация, при която тялото ни информира, че сме претоварили нашите механизми за справяне.  Майките, които цитирах по-горе, са се чувствали претоварени и с нарушен психичен и физически баланс.  Те имат достатъчно енергия и  подхранваща любов, за да се отдадат на едно дете, но разделянето им между две, три, четири или повече е нещо, с което те не могат да се справят. На този стрес те реагират с раздразнителност и нервност, или искат да избягат от източника на стрес, техните бебета.

Силният сблъсък на емоции идват от безусловната обич и често срещаната враждебност, които едновременно изпитват към децата си. Това допринася за нарастването на стреса. Например майката, която крещи на детето си малко по-силно от гняв и фрустрация, после дълго време изпитва силно чувство на вина. Майката, която има суицидни мисли, може наистина да копнее да избяга от непреодолими изисквания на грижата за бебетата, да се чувства обидена, че усилията й са недооценени. Освен физически изтощени, тези жени могат да бъдат емоционално изцедени от чувства на гняв, разочарование, тъга, вина, депресия или самосъжаление.

Въпреки че бащите не изразяват емоциите си толкова лесно, колкото майките, те също могат да страдат от стрес. Повечето бащи на близнаци се чувстват пренебрегнати, изпитват ревност от вниманието към бебетата и са потиснати от напрежението от допълнителните финансови нужди. Те обаче са в в състояние да избегнат тези напрежения по начин,  който не е възможен за майките. Бащите могат да прекарват допълнителни часове на работното си място. Това създава предпоставки за още повече стрес при жените им, които повече от всякога се нуждаят от тяхното сътрудничество и помощ у дома. По този повод една майка на близнаци веднъж сподели “Никога преди не съм разбирала смисъла на това мъжът и жената да бъдат добър екип”. Сработването и добрата организация между родителите на близнаци е един от факторите за редуциране на стреса.

Ако това липсва, при двамата родители често се забелязва понижение на енергията, хронична умора, ниско самочувствие, липса на време за себе си, което неминуемо допринася за усилване на стреса в семейството на близнаци.

II. Физически стрес

През първите седмици и месеци основна причина за физическия стрес сред родителите на близнаци може да е липсата на сън и нередовното хранене. Например родители на близнаци “дежуряха” нощем през първите 3 месеца, когато децата се будеха често - бащата поемаше смяната за хранене и повиване между 12 вечерта и 4 сутринта, докато майката поспиваше и после тя поемаше след 4 сутринта, за да може бащата да поспи преди работния ден.    Въпреки че няма магическо средство за справяне с физическия стрес от грижите за близнаци, особено новородените, първа необходимост за родителите е да намерят помощ.  Те не трябва да се страхуват да потърсят помощта на роднини и приятели, както и на детегледачки. Улеснение за всички страни е ако има конретни задачи като например хранене, гладене на дрешки, разхождане, пазаруване, почистване на кухня, приготвяне на храна, къпане, отмяна за един-два часа дрямка.

Полезно за родителите е да се стремят да се хранят често и по малко, като в менюто им да се съдържат сурови зеленчуци и плодове, пълнозърнести сандвичи, яйца или супа. Не бива да попадат в капана на приемане на кафе, енергийни напитки или храни с високо съдържание на захар и мазнини. Достатъчният витаминен прием, особено на витамини B-комплекс, е свързан с намаляване на стреса.

Физическите упражнения не са удачни, когато има пълно физическо изтощение, но редовното движение от разгодки, стреч йога, плуване, каране на колело всъщност могат да подействат добре в посока намаляване на стреса. Медитацията също намалява стреса и повишава нивата на енергия.

III. Емоционални проблеми

Физическо изтощение често се превръща в емоционален стрес. Когато родителите се чувстват изчерпани, но исканията на децата не спират, депресия, раздразнителност и чувство за неадекватност са често срещан емоционален отговор. Ще чуете майка на близнаци да казва: "Ще се почувствам чудесно, ако само можех да се махна за малко или ти да поспиш ". Тогава, когато са изпълнени физическите нужди, емоцията започва да се движи в положителна посока.

Жена, чиято представа за себе си е на “Супермайка”, също е кандидат за високи нива на стреса. “Супержената” от телевизионната реклама обикновено се справя с няколко кризи едновременно, но подобни очаквания в реалния живот, особено при отглеждане на близнаци, могат да подействат катастрофално. Ако идеята й да бъде добра майка означава винаги да бъде добре организирана и да има пълен контрол, отслабването му може да доведе до усещане на загуба на ценна част от идентичността на “Супермайка”. А това е равносилно на усещане за провал.

Регулиране на подобни нереалистични очаквания да се поберат в ежедневието може да помогне за облекчаване на такива емоционални напрежения. Това може да се случи с помощта на психолог или на подкрепяща среда, пред която майката да признае собствените си възможности и граници и да намали очакванията си най-вече спрямо себе си.

Родителите на близнаци имат силна нужда от време за себе си за  преоткриване ролите на майка, баща, съпруга, съпруга, професионалист, домакиня, както и намиране на време за любимо занимание поне веднъж седмично, е от съществено значение за намаляване на емоционален стрес от всякакъв вид.

Една майка на близнаци например сподели, че ходенето на масаж и на фризьор я презареждат с тройна доза енергия и по-лесно се справя с това да бъде майка. Друга каза, че прагът й на търпимост през първите 3 години е бил 4 часа преди да стане раздразнителна и да има нужда от “малка почивка”. Часовете на “търпение” постепенно се увеличиха с порастването на децата. Подобно “благодарно” усещане и оценяване на времето е, когато родителите излязат да хапнат навън и бъдат обслужени. Майка на близнаци сподели, че обедното хранене в работно време ѝ е ритуал, който не пропуска, защото това ѝ е единственото необезпокоявано хранене за деня. Подобни “глезотии” обикновено са неразбираеми за хората, които не са отглеждали близнаци и не са преживявали двойното обслужване преди, по време и след хранене, както и всички съпътстващи случки на масата, които превръщат обикновено хранене в приключение.

Много родители на близнаци са обект на възхищение заради способностите си за гъвкавост, хумор, издръжливост.  Подкрепата на приятели и роднини, от обществото може да бъде емоционално спасително въже, както източник на физическо облекчение. Често  просто разговор с други родители на близнаци осигурява емоционално освобождаване и шанс да се обменят полезни съвети. Дори ако проблемите се различават, действа успокояващо, когато знаете, че не сте сами.

IV. Стресът в комуникацията

Близнаците обитават изключително конкурентна среда. Всеки миг с мама е миг на борба за нейното внимание. Този малко известен факт е широко обсъждан в руската и американската психологическа литература, посветена на близнаците. Тамошните психолози популяризират проблема сред широката общественост, защото той се превръща в значим за развитието и доброто психическо израстване на многобройните двойки, тройки и .т.н. близнаци. Всъщност конкурентността може да бъде намалена или респективно усилена от хората в средата около близнаците. Най-често срещаните въпроси “Кой е роден първи” и “Кой от двамата слуша повече?” трябва да бъдат избягвани. Изследвания доказват, че те оставят трайни следи на малоценност у единия от близнаците като дават условно предимство на другия.

Огромна част от стреса при родителите на близнаци идва и осъзнатата и компетентна комуникация, целяща намаляването на конкуренцията при децата. Това включва изключителна креативност в множество ситуации, изискващи прецизно разделение “по равно”, мисъл при всяка дума и действия в посока неощетяване на нито един от двамата (трима и повече) близнаци. Те не бива да бъдат сравнявани и подлагани на анализ. Нещо, което винаги изкушава роднините и приятелите на семейството, които се надпреварват да задават въпроси от рода на “Коя е по-усмихната” “Коя е по-сърдита”? Такива въпроси няма как да се избегнат, защото незапознати винаги ще има, но трудната роля на родителите е да обясняват на децата тяхната прекрасна индивидуалност и огромния интерес на хората към близнаците, който поражда и неуместни въпроси.

Ако при едно дете майката е безусловно и напълно отдадена, то при две и повече деца през първите няколко години трябва непрекъснато да казва, показва и доказва колко много обича и двете деца безкрайно и безусловно.

Част от комуникационния стрес е и честото справяне с конфликти. Предимство на близнаците след 3-та- 4-та годинка е, че те започват да си играят повече едно с друго, но съвместните игри пораждат множество конфликти, които често напрягат родителите и се налага ловко и умело отиграване на ситуацията. Родителят трябва да се стреми да остане неутрален и по възможност да се меси без да решава конфликта в полза на някоя от двете страни, като същевременно остане справедлив и строг. Особено когато става дума за проявено насилие.

Близнаците не трябва да остават с чувство за безнаказаност на единия и вечна вина на другия (заради лидерство на единия или особености на характера). Родителят трябва да запази спокойствие при възникнал конфликт и да се справи като приложи техники за разрешаване на конфликт - например чрез техниката за РЕШАВАНЕ ЧРЕЗ СЪДЕЙСТВИЕ - АЗ печеля - ТИ печелиш!!!* (най-добрият начин за решаване на конфликт като енергията се насочва към различни възможности).
* Полезен коментар и допълнение от Ди Клисарска за техниката за разрешаване на конфликт: "Бих добавила само още малко за подхода "печеля-печелиш": Той е основно средство за превръщане на "вражеската атака" в сътрудничество, но при малко по-големи деца /4-7г./ често им оставя чувството на "ти или аз". Така съвсем съзнателно едното дете остава с нагласата, че е направило компромис и подсъзнателно остава в отбранителна позиция. Успешна "маневра" за връщане към ползотворна комуникация с децата е "връщане към нуждите" . Много е важно така да представите нуждите на двете страни като допълващи се, а не конфликтуващи /извинявам се за думата/."

Финансовият стрес

Финансовият натиск е поредният фактор, който допълнително усложнява живота на родителите на две или повече бебета. При близнаците често се среща закупуване на качествени вече използвани оборудване и облекло, както и обмяна на артикули с други семейства. Грижата за децата също струва повече и е трудна за намиране. Това поставя майката пред дилема дали да продължи кариерата си или да се посвети още година-две на децата си, макар и с орязан бюджет. Майка на близнаци се върна на работа, давайки 80% от заплатата си за гледачка, само защото работното ѝ място беше застрашено. Тогава тя изпитваше огромна вина от това, че не е вкъщи, където имаха огромна нужда от нея. Има и жени, които предпочитат да отглеждат децата си и заплата вкъщи носи само бащата. В такива ситуации жените изпитват огромен конфликт. Бащите трябва да бъдат чувствителни към тези въпроси, когато двойното натоварване на майчинството прави жените им да се чувстват така, сякаш те губят много от два различни свята.

Един от жизненоважните фактори за намаляване на стреса остава признание, което получава човек за работата си, за дейността си, независимо от нейното естество. Едно “Благодаря, че опита!” в 3 през нощта, казано на баща, който е станал, за да успокои ревящи бебета, може да постигне много повече от критика за неуместна грижа.

Благодарността за усилията на другите и чувствителност към нуждите на другите помагат стресът да стане по-поносим. Както майка на близнаци каза с въздишка: “Няма как да се отпусна задълго”.

Няма формули, техники и насоки, които да действат незабавно и безотказно при всички семейства. Но опитите за намаляване на стреса и за балансирано ежедневие имат силата да превръщат стреса в сила, а травмите в триумф.

За да намалите стреса, направете това!

1. Насрочете си консултация с психолог, специалист по родителска компетеност

2. Потърсете помощ от приятели, роднини, детегледачка или други семейства с близнаци

3. Спете където и когато можете

4. Хранете се добре

5. Редовно правете упражнения (ходене, джогинг, плуване, йога, аеробика, танци или каквото ви хареса)

6. Намерете “свещено” време за себе си - ежедневно или ежеседмично

7. Задръжте очакванията реалистични и гъвкави

8. Довършете една задача преди да започнете следващата

9. Вярвайте си!

За да намалите стреса, не правете това!

1. Да се изолирате вкъщи

2. Да станете зависими от наркотици и алкохол

3. Да обвинявате себе си или партньора за стреса

4. Да опитвате да сте “Супермама”, стремейки се да се справите с всичко сама

5. Да жертвате забавлението и насладата за сметка на перфектната ефективност

6. Да използвате “свещенето” време за домакинска работа или пазаруване
7. Да очаквате вашите нужди да бъдат магически и телепатично разбрани без да поискате помощ

8. Да се предадете!

Маями, март 2004 г.

Тази вечер намерих записки, които 9 години не бях виждала. Хвърчащи ненадеждни листчета, които вероятно ще изчезнат за още 99 години, ако сега не ги архивирам тук. Това е разказ за слънчев миг от моето минало от място, на което някой ден ще се върна :)



"Океанът днес е божествено спокоен. Не духа вятър и палмите не се превиват до земята. Това вчера ме уплаши, защото от прозореца на хотела приличаше на ураган, а се оказа обикновен океански "бриз".
Събрах мидички и странни образувания, които вероятно са откъснати от някой коралов риф. Ще си ги занеса в България и ще ги подарявам като сувенир от Маями.
Ще разказвам много за този град, ще разказвам разпалено!
Тук е красиво! Във всяка една посока, на всеки метър. И за това са се погрижили хората.
Първият ден бях като в сън. За да не се шокира, мозъкът ми си беше създал схемата, че не е много по-различно от у нас. Днес е третият ден и вече осъзнавам, наспала се, колко е различно и защо споменаването на Маями не изисква допълнение и обяснение.
Хората са спокойни. Шофират бързо, но това не ги изнервя. В автобусите шофьорите обясняват бавно, докато се уверят, че си разбрал. Чак тогава затварят вратите, за да потеглят.
Хотелите са изискани и пълни с удобства. Американците са си опростили живота и това им помага да се концентрират върху важните неща.
Един мит се разпадна в Маями - те не са дебели! Има всякакви - невероятно красиви жени с изваяни тела и внимателно подбрани дрехи, обувки, прическа, слънчеви очила. Младите хора са освободени и весели, пушат много трева, държат се добре един с друг - както с приятелите, така и с непознатите.
......... напече силно, отивам да се топна в океана... brb
Страшно красива мида си намерих! Иха! Ще си я оставя за мен.
Вчера ме питаха дали съм германка или рускиня. Казаха ми, че говоря добре английски (хаха, каза го англичанин, а те са любезни).
Един американец, на когото направих място в автобуса, ми благодари 45 минути и каза да поздравя родителите си, за това, че са ме направили такава. Както и моя lucky boyfriend... Разказа, че влак е ударил колата му в Германия, бил е 5 месеца в кома и сега е сглобен, за да живее. Разпита ме откъде идвам, кой е "главният" град на България. След което каза, че съм прекрасен представител на страната си, а AMERICA SUCKS. Вярно, че не видях друг да остъпва място в автобусите, явно е атракция.

Yeah! В небето има цепелин. Много яко! Не ми се става от плажа, но ще трябва да ходя на конференцията. А и доста напече. Ще изгоря безобразно.
Разбрах, че в България е студ. Как ми се иска Мише да се топли до мен сега.
Anyway! Няма да правя обобщения, но не мисля, че бих емигрирала в USA. Много е друго. Не ги усещам! Приятно е, но най-хубаво си е вкъщи.
Дано да имаме шанса да пътуваме по-често!"

Бумеранг (разказ)

Миа се събуди от лек удар по главата. Шок! Сън?! Беше сънувала черна мечка, зловеща, огромна. Ама толкова голяма, че краката й се препарираха от ужас и гласът й беше отишъл по дяволите. "Така става в кошмарите. Добре, че се събудих, ама нещо ме удари и защо съм на пода?" 

Скочи и се огледа. Краката й се подкосиха. "Сънувам още, мамка му! Къде съм? Трябваше да чета повече Ошо и онази техника за сънуването и реалността... Какъв Ошо!? Къде съм???" 

Винаги се чудеше как в най-тежките моменти може да мисли за глупости, несвързани с настоящето. Някаква извратена мозъчна функция, която те праща извън болката. Може би не беше всеобща функция, а само нейна си. На нейния  луд мозък. А че е луд, в това вече изобщо не се съмняваше. Знаеше само, че се казва Миа и че в момента не се намира в спалнята на някой, с когото е преспала. 

Държеше в ръката си бумеранг - причината за събуждането й. Висял е на шкафа, под който се беше свила. 

- Ехоо, има ли някой? - не позна гласа си... Дрезгав, грозен, пресипнал, като на мутиращ пубер. Втресе я. Яко беше  загазила. Бесните й мисли се лутаха и блъскаха в безизходица. Знаеше, че трябва да успокои дишането си и да действа така, както беше инструктирала клиентите си преди експедиция. Самата тя беше попадала два пъти в зимна хватка и само железните й логика и дух я бяха спасявали. Нямаше логика сега. Все още мислеше за Ошо и за вероятността да сънува. 

Първо й се стори, че е в апартамент, а не беше. Когато отвори вратата на стаята, се оказа, че е в средата на нещо като склад. Навън беше полумрак. Виждаха се само сенчести предмети, върху които луната хвърляше светлина. А небесното светило се процеждаше в малки прозорчета близо до покрива.

Миа дишаше тежко, забързано, в ужас. Върна се в светлата стая, затвори вратата, стисна здраво бумеранга и за пореден път помисли нещо абсурдно. Сети се за баба си, която била крадена от някакъв изрод, както го наричаше старицата. Той я отмъкнал на смрачаване, пред очите на приятелките й. Отнесъл я в планината, в изоставена хижа и й казал, че ще се ожени за нея и нищо няма да го спре. Но баба Мария не се дала. Твърдяла, че го халосала с остен, а след тримесечен плен се отвързала по чудо и изпосталяла се върнала при родителите си. 

Така разправяха роднините за баба Мария, а дядо Григор винаги излизаше от стаята, когато чуеше за изрода от планината. Това беше любимата приказка на всички братовчеди, когато бяха деца. Украсяваха си я както си искат. А баба Мария си намираше бързо домакинска работа, когато я молеха „Бабо, разкажи ни за изрода”.

Миа не си  беше припомняла историята от 10-ина години.  Знаеше, че сега ще изплуват най-скритите спомени, защото беше в животозастрашаваща ситуация. Така пишеше в учебниците. Но тази история... Сякаш беше съшита с бели конци... 

-          Ти си ни лъгала, бабо!? Той не те е отвлякъл... О! Той... Боже.. баба Мария!!! - извика Миа - Концентрирай се! - заповяда си категорично. 

Внимателно отвори шкафа, от който беше паднал бумеранга и вътре видя няколко книги и два тефтера. Екпериментална психология,  Детска психология, Когнитивна и Социална психология, Маркетинг... Избута ги навън и грабна тефтерите. Това бяха нейните учебници, нейните мисли  и записки от лекции. 

 Ужасът изпълни стаята до пръсване. Всичко там беше нейно - освен учебниците и тефтерите, на масата имаше торба с бельо, блузка, чифт дънки. Огледа се добре. Беше облечена така, както беше ходила с Лили, съквартирантката й,  на срещата с Марин. Започна да й изплува..  

На най-тъмния ъгъл на трафопоста към 9 вечерта смрадливкото Марин подаде  на Лили торбичка със забранената страст, а тя му връчи няколко десетолевки. После се прибраха двете и заедно запалиха приличащата на папие-маше цигара. 

"Марин се е объркал, дал ни е нещо, окъпано в тежък наркотик. Вероятно съм изпаднала в  безсъзнание. А Лили? Тя къде беше? Какво се беше случило с нея?" 

 Миа нямаше спомени. "Колко време съм спала?" ... След преспите в Пирин за първи път се чувстваше безпомощна. Нямаше я чантата й, нямаше го телефонът, документите.

 Продължи трескаво да рови из двата шкафа в малката стая. Намери плик, в който имаше лист с изрязани от вестник букви. Ръцете й се разтрепериха. Пишеше "Само мъртвите не ги е страх от нищо." Бележката я изпрати в ново състояние: тотална паника, увисване на тяло, душа, съзнание. Знаеше достатъчно за психопатите и малкото останал трезвен от ужас мозък започна да изгражда профила на лудия, довлякъл я тук. 

„Сигурно е онзи мухъл, който беше в експедицията до Олимп миналия октомври”. Парвенюто я разпитваше за живота и за интересите й, а в най-студените часове се опитваше да стопи дистанцията с тъпи вицове. Опита се да й се пробута като пациент, нуждаещ се от психотерапия. Уж на шега. Уж... Искаше да я впечатли, но нямаше шанс... Никой не можеше да измести титуляра... 

"Валери! Сега  дали ще се сети за мен? Дали ще го заболи? Ще ме потърси ли? Ще му липсвам ли?!” Мисълта, че изчезването й (и евентуално смъртта й) ще създаде болка на възлюбения й, за първи път стопли сърцето й и щрихира усмивка на лицето й. 

„Лили ще му разкаже ли колко съм го обичала? Как съм й надувала главата по цяла нощ и съм й разказвала за очите, усмивката му, хумора му, редките срещи, още по-редките жестове и сладки приказки, за които говорех после с дни? А той дали ще й признае през сълзи, че е бил влюбен в мен, но все е отлагал да ми каже. От принципи, от страх да не нарани жена си ... Защо ли аз не му признах първа? Какво можех да изгубя? Ако изляза от тук, първо това ще направя. Обичам те, Валери!”. 

-          Обичам те... – гърлото я болеше – Не съм мъртва, страх ме е, мамка му, умирам от ужас! 

Изскърца врата,  Миа изтръпна. Отстъпи назад, а пръстите й се впиваха в бумеранга, готови да убиват. 

Дръжката на вратата се размърда и Миа се сви в най-далечния ъгъл с широко отворени очи. Баба Мария, Валери, Марин, мухльото от Олимп, мама, татко, Лили... всички се изнизаха пред очите й... Кинолентата! Това ли било???

В стаята влязоха четирима с маски на главите. Като терористи. Миа започна да стене и да хлипа. Не можеше да се контролира вече. Точно в този миг похитителите свалиха ужасните черни чували и Миа разпозна асистента си по Обща психология Валери, както и трима колеги от Университета Лили, Вени и Стоилов.

Миа изпадна в истерия. Плачеше и крещеше „Луди ли стеее? Луди стееее! Изродиии мръсни! Полудяхте лиииии? Боже, боже... Изродиииииии! Боже! Изпитът! Боже.. Това беше моя идея... Ще полудея! Ще умраааа! Ще умра!”

Тази година Миа се дипломираше, а още в първи курс в името на науката беше умолявала най-близките й колеги да направят нещо лудо, което да ги вкара в реална ситуация. Не искаше да знае кога и как ще стане. Всичко беше в името на професията. За да могат да помагат по-ефективно. 

Със седмици се забавляваха около евентуални ситуации: симулация на падащ самолет, терористичен акт в метрото, свирепа катастрофа, банков обир и какво ли не. Всичко това изискваше сериозна постановка и понеже беше трудоемко и скъпо, идеята остана нереализирана. До днес.

-          Честита ти тема за дипломната работа, Миа – изкара я от ступора Валери. - Знам, че ще имаш нужда от малко време, но със сигурност ще споделиш безценен опит после. Ти настояваше да изживееш реална ситуация, а на мен ми се стори удачно да я симулираме точно на човек с твоята психика. Прощавай за стреса, но знам, че ти можеш да го понесеш.

Истерията на Миа премина в бурен смях!

-          Мразя те, Валери!  Мразя те!

Тъмното в мен

Разбиваш съня ми
и после си тръгваш
във хладната утрин на есенен ден.
Тъй както яви се, така и ще литнеш -
през процеп, издраскан от тъмното в мен.

Не! Сбогом не казвам!

Отново ще идваш 
и сянка ще бъдеш
във процепа чер
на скрепения сън.
Ръка, отпечатана, 
тихо ще топли...

Не тръгвай! Студено е!
Колко е тъмно навън!


                                                      1997 г.

Изцеление

Докоснах изгрева и вплетох се във него.
И пак преливаше златистата ми сила.
Възторжено величие обзе ме -
от слънцето бях пила!

Полет към теб

И ако някой ден  все пак си тръгна
и само споменът оставя, за да пари,
вземи ти стих, в стиха сложи и чувство
и с песен нежна събуди липите стари.

А аз отнякъде ще чуя, ще долитна
и бързо ще притичам, сякаш сянка,
обувки от листа ще си обуя
и ще пристъпя тихо над блажена дрямка.

И ще докосна устните ти с полъх нежен,
косите ти ще разпилея и погаля,
във скута тъй обичан ще се гушна,
в сърцето пламък буен ще запаля...

Ти ще изтръпнеш, сякаш болка луда
ще мине като ток, ще те разтърси...
И ще се взреш в небето - тихата заблуда...
Ще изкрещиш: Къде, любима, да те търся?

Аз ще целуна най-красивите очи горещо
и ще ги омая в сънен блясък.
В света на чудното, вълшебното ще те изпратя вещо,
при мен, обгърната от пълен с болка крясък.

Далечна, чужда, може би и неразбрана...
но завинаги пленена, тъй обичана и тъй желана!


                                                                            1994 г. 


                                                                       

Нощ

 

 

 .....

Приличам на самодива, която във мрака
с треперещи пръсти и стъпка плаха
носи се тихо, безплътно и леко
и тича по своя магична пътека.
А слънце когато лъчите си плиска

с кама ме пробожда и иска
в деня да ме върне...
А аз, мълчалива,
но тайно щастлива,
в света се завръщам,
защото там за него
от самодива
в жена се превръщам...