Тъмното в мен

Разбиваш съня ми
и после си тръгваш
във хладната утрин на есенен ден.
Тъй както яви се, така и ще литнеш -
през процеп, издраскан от тъмното в мен.

Не! Сбогом не казвам!

Отново ще идваш 
и сянка ще бъдеш
във процепа чер
на скрепения сън.
Ръка, отпечатана, 
тихо ще топли...

Не тръгвай! Студено е!
Колко е тъмно навън!


                                                      1997 г.