Полет към теб

И ако някой ден  все пак си тръгна
и само споменът оставя, за да пари,
вземи ти стих, в стиха сложи и чувство
и с песен нежна събуди липите стари.

А аз отнякъде ще чуя, ще долитна
и бързо ще притичам, сякаш сянка,
обувки от листа ще си обуя
и ще пристъпя тихо над блажена дрямка.

И ще докосна устните ти с полъх нежен,
косите ти ще разпилея и погаля,
във скута тъй обичан ще се гушна,
в сърцето пламък буен ще запаля...

Ти ще изтръпнеш, сякаш болка луда
ще мине като ток, ще те разтърси...
И ще се взреш в небето - тихата заблуда...
Ще изкрещиш: Къде, любима, да те търся?

Аз ще целуна най-красивите очи горещо
и ще ги омая в сънен блясък.
В света на чудното, вълшебното ще те изпратя вещо,
при мен, обгърната от пълен с болка крясък.

Далечна, чужда, може би и неразбрана...
но завинаги пленена, тъй обичана и тъй желана!


                                                                            1994 г.