Ръжево

 Като стъпих на брега под немския мост, веднага се върнаха плътни спомени за летата между 3-и и 7-и клас, когато копаехме глина от дъното на Стряма, търсихме чисти вирчета, а дядо Митко, ловейки риба, ни предупреждаваше за някоя приближаваща водна змия. И ето ги Ваньо, Митко, Вили, големия и малкия Гошко, Емо, Неделинка, Апостол, на когото викахме Аспарух... 

Немски мост от Втората световна

Кратка обиколка из с. Ръжево, което иначе е скучновато, освен ако не си на 12 и си накарал дечурлигата да търсят злодея с черното колело (ритнал куче ден по-рано). Или си на 13 и правиш  експедиция с 6-7 деца, които газят през ниви в 1 следобед, прекосяват реката и отделят няколко часа, за да намерят извънземните, осветили снощи хоризонта. Оказа се проста електроцентрала. Скука!
 На 14 пушехме Фемина тайно до тракийските могили, цъкахме 3-5-8 в жегите,  крадяхме царевица вечер и я пърлехме на жаравата в ракиджийницата до Майорската река. Влюбвахме се за по ден-два и предприемахме смели колоездачни обиколки до далечните величествени антени, оставени за спомен от Варшавския договор. На 15 вече играехме покер и слушахме Roxette. Научих шопски диалект от Емо футболиста от "Емил Марков" в София и смешно казвах "аз нема да дойдем!"

Парка на Ръжево:

Тук гледах "Уилоу" и "Приказка без край" за първи път:

Кметство, читалище и компютърна зала. Бивше кино

Църквата, възродена от родолюбивия чичо Богоя

Ето я и гордостта на баба Катя и дядо Митко: нашата прекрасна къща, в която от деца се каним да правим купони. 

Не е късно, нали? :)