Шепа лъчи за зимата

Когато преживея нещо силно, вълнуващо и красиво, седмици след това зная с точност колко дни са минали и какво сме правили тогава по същото време от деня. Нещо като скътана за дълго кутия с гледки, ухания, вкусове, емоции, от която черпя свидливо, за да има за по-дълго време. Родопите винаги са оставяли такова бавно разпадащо се усещане за дарове в душата ми. Още повече, че половината от спомените ми този път бяха из усойните завои на разстланата планина. Много път и много различни красоти за попиване! Перфектната почивка!

Разбира се, сладокусник като мен започва разходката с едни от най-омайните български блюда - тези от родопския край.

Пристигнахме много късно в петък вечер и нямаше богат избор в затворената вече кухня, но и да имаше, аз пак щях да си поръчам пататник :) 

В долния ляв ъгъл се вижда последното парче от традиционната баница с ориз - клин (подеяние от Вили)

Всяка сутрин ни очакваше току-що приготвена и включена в цената закуска. Фантастичните катми с боровинково сладко ни заситиха за половин ден!

Качамакът е задължителен в Родопите:

На връщане от пещерата Ухловица се отбихме в еко-хотел и рибарник до Смилян на брега на Арда. Освен че плуваше пъстърва около нас и се любувахме на дивни гледки, хапнахме от боба, на който скъпата ми баба казваше с усмивка "петльови мъди". А смилянският фасул си е точно толкова голям - като гордостта на петлето ;)

Отново сцена от хотел "Калина" в Широка лъка, където не само ни сервираха превъзходна закуска всяка сутрин, но ни и гостиха с препълнена купа с току-що сварено сладко от боровинки. Нищо, че тази година е сушава и боровинките са кът!

Тази софра има дълга предистория. В кратце изкарахме ден в Гърция без пукнато евро (непредвидени обстоятелства) и  цял следобед си мечтаехме за хапване в Златоград. Това не беше наяждане, а културно освинване. И остана мнооого за другия ден :) Но всяка хапка беше сладка! Особено тези домашни пържени картофки и този ей сега изваден от фурната хляб.

Широка лъка и околността

Събудих се много рано в събота. Всички още спяха, а аз крадешком се измъкнах с камерата, за да търся спиращи дъха кадри. Моят спря много пъти. Вашият ще го спирам като си взема професионална снимачка :) 

Ето я и гледката от задната част на хотела:

Все още съм в хотела и снимам през прозорците. Връщам се за шал...

Не обичам дъждове, мъгли, смръщени утрини. Но на Родопите им прощавам всичко. Та то и така си е съвършено!

Дворът на църквата:

Подредено, чисто от бурени, обгрижвано: гробището на хълма

Оградата на църквата и камбанарията в края. Или в началото.

Колко пъти съм се снимала на този мост! Сега той е звездата.

Центърът на Широка лъка:

Хубавият ни хотел:

Мъглата започва да се вдига, а улиците съхнат бързо:

За един ден видяхме този надпис и чухме същите правила по Дарик. Сигурна бях, че е знак за предстояща среща с мечка :))

Секудни по-късно - каракачанска мечка-дзвер!

Обратно към селото, за да поемем към една от най-красивите пещери в България. Така казват. Аз съм виждала само нея, така че за мен тя е най-красивата.

Ухловица

Тръгнахме към пещерата без да имаме идея накъде сме хванали. Честичко се опасявах, че ще получа тежки попържни от моите спътници, че съм ги помъкнала из генгерлика по завоите. Оказа се доста далече по родопски стандарти за разстояние. Там 5 километра завои се усещат като 55 км по право пътче. Подминахме Смолян и хванахме посока Смилян. По усоите и чукарите... И още, и още.. Пристигнахме в 15:40 ч. на паркинга долу под пещерата. Знаехме, че имаме изкачване, но фактите бяха сурови: трябваше да вземем 330 м. за по-малко от 20 мин. В 16 ч. влизаше последната експедиция. 

 Баир ли бе да го опишеш! Стани и Вили дръпнаха напред.

А Мишо не беше разбрал, че бързаме.

Моя милост без въздух и с личен рекорд по издържливост! 30 градуса, 330 метра, 15 мин!

Пред пещерата ни посрещна усмихнат водач, който ни предупреди, че вътре е 10-11 градуса. Връхната дреха е задължителна, защото и обиколката си е дългичка : близо 50 мин. Ще ви е комфортно със затворени обувки, които не се пързалят лесно. Обуйте дълги и удобни панталони. Можете да снимате на воля, но счупването на сталактити, - мити и -тони е строго забранено! Един сантиметър расте 50-тина години! Респект, моля!

Според Уикипедия пещерата е затворена за посещения в понеделник и вторник. Работи от 10 до 16 ч.  

Водачът ни показваше интересни образувания като баба Яга, господарят и господарката, децата им... А моето разхайтено въображения видя цялата гръцка митология, барабар с героите от българските народни приказки. В кърпа ми е вързано гледането на кафе!

Ами ето това си е фавън с дълги рога и отворена уста:

 Това е кулминацията на обиколката - огромен бял вкаменен водопад!

И как се запомняли сталактитите,  сталакмитите  и сталактоните? СталакТити с Т като тати е отгоре. СталакМити с М като мама е отдолу. СталакТоните са лесни - те са колоните, образувани от слял се -тит с -мит.

Щастливата ми муцуна говори сама как се чувства човек на такова място! 1040 м. надморска височина и фантастични гледки наоколо! 

 Никой не си и помисляше да ме мъмри вече :) Всички бяха щастливи, че сме се добрали до тук.

Ако Питър Джаксън беше видял това, Нова Зеландия щеше да има да взима! :)

Очаквайте втората част: историята за безевровия ден в Гърция и красивия Пловдив през погледа на тригодишните!